Слушам с прискърбие как все повече чужди думи навлизат в речника ни. Вече тенденциозно забравяме да използваме нарицателни от родния ни език. Това обаче не е нова тенденция. Всъщност много отдавна езикът ни е бивал зацапван с не наши фрази. По време на турско робство разбирам, но днес целенасочено си търсим да покажем чрез речта си колко сме велики и какви чуждопоклонници сме.
Например думата “благодаря” е толкова хубава и благозвучна, нека оставим “мерси”-то настрана. С него не изглеждаме нито по изискани, нито по-готини. Явно е, че всеки го използва насам-натам, но поне като се сетите можете да го замените. Дотук добре, това не звучи чак толкова фатално и отблъскващо, но например лайкове, когато можем да кажем харесвания, или пък откачени изрази като френдка, свежар, събскрипшъни, хелпове, ОМГ и какво ли още не?! Кому са нужни в този си вид. Повечето хора, извън вашата професионална среда или приятелска група ще ви гледат все едно сте малоумни.
За да не бъда прекалено крайна няма как да не кажа, че определени умотворения, които навлизат у нас с американските си названия, просто не могат да се пренебрегнат, тъй като те биха звучали абсурдно на български, но и сигурна съм, не бихме желали да свързваме родното с такива мъдрости. Такава дума е селфи. И тъй като приумицата си е чужда, нека си стои така. Тази дума по закона на езиковата икономия е кратка, членува се, може да се нагоди с форма за множествено число и няма причина да не се ползва. Още повече, че се възприема много по-добре и крие в себе си много повече нюанси на значението си от българските възможности за превод – автоснимка, автопортрет, самоснимка. Родните заменки звучат сериозно и дори като произведения на изкуството, а селфито е… ами, то си е селфи!
Смятам, че е добре да се замисляме по-често какви думи употребяваме и не е ли по-добре, там където имаме роден еквивалент, да употребяваме него. Освен това много по-голям белег за интелигентността на един човек е качеството му да се изразява правилно и адекватно според ситуацията. Правилният и чист говор го представя в по-добра светлина на работното място и сред обкръжението му.