Умберто Еко казва, че човек цяла седмица чака да стане петък, цяла година да дойде лятото и цял живот да бъде щастлив. Мисля, че има право особено съотнесено към българската действителност. Не че не си я обичам нашата действителност, напротив, но винаги ме е дразнела тъкмо нагласата за режим „Изчакване“, който е постоянно активен. В този момент сигурно мнозина размахват поучително показалец, обяснявайки, че последните събития в България, показват именно пробуждане, нетърпимост, инициативност и пр. За мен обаче това е Вазовото пиянство на един народ, пречупено през призмата на съвремието. Но това е друга тема. 🙂

smilessТа нечакането е наистина хубаво. Да си наясно, че сам си господар на битието си и с движение и усмивка да посрещаш всеки нов ден, независимо дали е понеделник или петък, зима или лято… Наскоро Светослав Кантарджиев – Biograph бе попитал:„В динамичното време, в което живеем, все по-малко намираме време да доставяме удоволствия на сетивата си. Кога за последно се отпуснахте и разглеждахте любимото си списание с часове?“

И аз бих ви попитала кога за последно отделихте време, за да се полюбувате на малките неща, на простичките, които именно заради простотата и непретенциозността си са способни да усмихнат за секунда? Кога за последно си позволихте да сте оптимист в понеделник? Кога за последно гледахте към небето сякаш е лято и се любувате на слънцето от морския плаж?

Не чакайте цял живот, за да сте щастливи… За щастлив делник и празник всеки ден!

Вашият коментар
You May Also Like

Смисълът е в смислените песни

Някога замисляли ли сте по колко песни се създават дневно или колко…

Имало едно време… Малката и Голямата мечка на небето

Колко често поглеждате към небето? Знаете ли, че всяко съзвездие си има…

Изкушението да си дремнеш на работа

Работа, работа, работа… повечето хора сме обречени да работим цял живот. Малцина…

Балсамът за усни, моята самотерапия

Всеки си има малки пороци, недостатъци ли вредни навици. Тук не говоря…