Всеки от нас си има навици, които възприема за съвсем нормални и обичайни. Аз може би съм свикнала да се прибирам пеша от работа, докато ти се предвижваш винаги с кола. Може би предпочитам вечер преди лягане да почета книга и да се порадвам на тишината, докато ти си пускаш филм и не можеш да заспиш, ако нещо не звучи на главата ти. Аз похапвам повече сурова храна и не ми пречи да ям ястията студени, докато ти претопляш всичко преди да го хапнеш.
Ежедневие, навици, лични особености. Какво става обаче, когато навиците ви се разминат?
Рано или късно се случва да заживеете с човек от противоположния пол и да се сблъскате с неговите или нейните “странности”, които обаче са странни само за вас. Истината е, че няма какво да направите. Можете да говорите по темата, да я обсъждате и да се опитате да се нагодите един към друг. Една вечер ще гледате филм, следващата няма да пускате телевизора и ще четете книги. Една вечер ще ядете постно, а на следващата не. Днес ще излезете да се поразходите, но утре ще си останете вкъщи да помързелувате. Компромиси и нагаждане… това е истината. Понякога се случват инстинктивно и неосъзнато, защото неминуемо прихващате по някой и друг навик от човека до вас. Друг път отнема малко повече време и усилия, но крайният резултат е отново същият. Но в каквато и ситуация да сте – говорете. Дискутирайте проблема, защото нищо не решава недоразуменията по-добре от тяхното обсъждане очи в очи.