Напоследък ме мъчи една тема – тази за изкушенията, които се намесват във взаимоотношенията между двама души… Поводът бе моя много близка приятелка, която хвана съпруга си в изневяра. Не мога да ви опиша колко наскърбена, унижена и предадена се чувстваше тя, след като разбра.
В началото твърдо заяви, че повече не иска да погледне мъжа си, че не може да го види така, както когато се е заклела пред Господ и пред закона, че ще го обича „в радост и в мъка“. След като мина афектът от болката обаче и след стотиците извинения от страна на съпруга й, тя премисли. Било авантюра, на всеки мъж му се случвало да кривне, важното било да се оъзнае навреме и да не позволява влечението да надделее над любовта.
Аз лично не съм попадала в тази патова ситуация. Сигурно отстрани нещата винаги изглеждат по-лесни и еднозначни. Но в крайна степен всеки сам решава какво му дава или отнема изневярата и дали би могъл да преглътне егото и болката си в името на любовта.
Вие как мислите, допустима ли е изневярата в една връзка?
