Петък вечер. 22:37. Вместо да съм някъде далеч от компютъра, пак преглеждам служебни имейли. Отново. Това се случва твърде често. И не съм единствен. Познавам десетки хора, които прекарват уикендите си в някаква странна смесица от работа и опити да се почувстват отпочинали. Това не е почивка. Това е компенсация. И е доста изнервящо.
Мислил съм си колко пари и енергия хвърляме за тези кратки бягства. Уикенд в спа, екскурзия до някой град, лежане вкъщи с поръчана храна – всичко това е опит да запълним дупката, която се е отворила през седмицата. Но защо изобщо стигаме дотам? Защо ни е нужна тази постоянна компенсация? Не сме по-слаби от преди. Работим повече, но по-глупаво.
Преди години гледах един екип архитекти, които буквално живееха в офиса по време на важни проекти. Петък вечер, събота, неделя – лампите светеха, кафето се лееше, а те се мъчеха да наваксат. После, в понеделник, изглеждаха още по-смачкани. Това не беше липса на воля. Това беше системно претоварване. Целта беше да се „компенсира” липсата на сън и почивка с още работа. Естествено, резултатът беше още по-голямо изтощение. Все едно да тичаш на пътека, за да си починеш. Абсурд.
Социалните норми също имат огромна роля. Очаква се да си постоянно „включен“, да отговаряш на имейли дори по време на отпуска, да показваш колко си отдаден на работата. Не е достатъчно да работиш – трябва да изглеждаш, че работиш. Повечето хора се страхуват да кажат „не“ на шефа или колегите, защото се притесняват, че ще ги мислят за мързеливи или незаинтересовани. И така трупаме стрес, който после се опитваме да компенсираме с някакви краткосрочни удоволствия.
Вземете например колегата ми, Петър. Всеки месец си купува спа процедури. Но след всяка процедура се връща в офиса по-напрегнат от преди. Защо? Защото процедурите са само симптом, не решение. Той не променя начина си на работа, не поставя граници, не се научава да делегира. Просто си плаща, за да се почувства малко по-добре за няколко часа. После цикълът започва отначало. Наблюдавам го вече две години и не съм видял трайна промяна.
А консуматорството? Още една голяма част от проблема. Рекламите ни заливат с картинки на хора, които се наслаждават на перфектни уикенди – екзотични дестинации, луксозни хотели, спа процедури. Създава се илюзията, че щастието може да се купи, че ако си позволим достатъчно „спа изкушения“, ще излекуваме стреса и ще намерим вътрешен мир. Това е лъжа.
Единственият начин да излезем от този кръг е да променим мисленето и поведението си. Трябва да се научим да казваме „не“, да поставяме граници, да делегираме задачи, да си даваме време за почивка и релаксация, без да се чувстваме виновни. Трябва да спрем да търсим компенсация и да започнем да инвестираме в превенция. От следващия петък спирам да проверявам имейлите. Решил съм. Ще си направя един сандвич.