Сигурно ще кажете, че нещо не ми е наред, след като на такава възраст се заплесвам още по детски книги, но какво да правя като винаги ще запазя детето в себе си. Всъщност приятелите ми ме уверяват, че това не е толкова по-лошо от това да съм пристрастена към отглеждането на поне 10-тина котки, например, но изглежда също толкова съмнително.
Но аз съм от тези, които обичат да колекционират книги. Може би съм го наследила от баба ми. От дете помня, че един от скриновете на село пазеше книжки останали от майка ми.Разгръщах ги с голям интерес. Правя го и до ден днешен. Сред тях бяха приказките на Пушкин в задължителната стихотворна форма. Всъщност дали пък този човек не е мислил постоянно в рими (Откачено, нали!), приказките на Оскар Уайлд, една огромна панорамна книжка на Пепеляшка, 1001 нощ, истории за Левски и Ботев и много други. Препрочитала съм ги поне милион пъти. Когато купувам книги сега, особено детски, се надявам някой ден след моите деца да се запазят и за внуци и правнуци. Все пак това са книги – никога не стареят, а винаги са актуални с извечните си послания.
Сега съм хвърлила око на още няколко нови книги от издателството на Светльо Кантарджиев „Ню медиа груп?. Поредицата е „Детство мое” (че може ли да е друго 😉 ). Мисля, че съм фен на неговите книжки най вече защото са кратки, носят магията на историята в лаконичността на текста и са запазили онзи простичък, класически, едновремешен тип на илюстрациите, който толкова много харесвам. Не ми допада Дисни типа, или пък големите детайлно изрисувани страници в които могат да ти окапят очите от разглеждане. В илюстрациите от книгите на Кантарджиев всичко е опростено, цветно, красиво без да е претруфено. Напомнят ми на моето детство…
Сега съм си купила „Омагьосаната принцеса? – английска приказка, на която не бях попадала- ей , така за мене си, а за 8-годишния ми племенник, който имаше рожден ден наскоро, взех една „Морските приключения на барон Мюнхаузен? на същото издателство. Той така я хареса, че май майка му ще взима и други книги с историите за героя.
