Умберто Еко казва, че човек цяла седмица чака да стане петък, цяла година да дойде лятото и цял живот да бъде щастлив. Мисля, че има право особено съотнесено към българската действителност. Не че не си я обичам нашата действителност, напротив, но винаги ме е дразнела тъкмо нагласата за режим „Изчакване“, който е постоянно активен. В този момент сигурно мнозина размахват поучително показалец, обяснявайки, че последните събития в България, показват именно пробуждане, нетърпимост, инициативност и пр. За мен обаче това е Вазовото пиянство на един народ, пречупено през призмата на съвремието. Но това е друга тема. 🙂
Та нечакането е наистина хубаво. Да си наясно, че сам си господар на битието си и с движение и усмивка да посрещаш всеки нов ден, независимо дали е понеделник или петък, зима или лято… Наскоро Светослав Кантарджиев – Biograph бе попитал:„В динамичното време, в което живеем, все по-малко намираме време да доставяме удоволствия на сетивата си. Кога за последно се отпуснахте и разглеждахте любимото си списание с часове?“
И аз бих ви попитала кога за последно отделихте време, за да се полюбувате на малките неща, на простичките, които именно заради простотата и непретенциозността си са способни да усмихнат за секунда? Кога за последно си позволихте да сте оптимист в понеделник? Кога за последно гледахте към небето сякаш е лято и се любувате на слънцето от морския плаж?
Не чакайте цял живот, за да сте щастливи… За щастлив делник и празник всеки ден!