Едва ли чувате за първи път тази максима. И за съжаление най-вероятно сте я изпитали с пълна сила поне веднъж в живота си. За тези от вас, които не са… сигурно няма абсолютно никакъв смисъл в това твърдение. Е, ако искате да научите защо пътят към Ада е осеян с добри намерения, може да продължите да четете.
Човешката природа и социалните общества, в които живеем са две доста пречещи си понятия. По природа човекът е стадно животно. Съществува в малки общности с развит йерархичен принцип.
Интелигентното обществено животно – човек, съществува в огромни общности, с правила, норми, забрани, изкуствена йерархия, пари, икономика, социално положение и прочие. И да, можем да направим спокойно паралел между социалния статус и естествения авторитет, но това би било вярно в една идеална ситуация, където отсъстват субективните фактори на действителността, в която живеем. Тема, твърде дълга, за да имам време да обяснявам в момента.
И така, ако продължавахме да съществуваме на малки племена, критериите за правилно и грешно щяха да са оформени, точни и ясни, а престъпването им да води до определени неприятни последици за нас. В големите, космополитни градове и държави, в които живеем сега, също има такива правила, но прилагането на наказанието е доста по-трудно, поради причината, че понякога не може да се установи извършител на деянието. Съдебната система е тромава, законите подлежат на тълкуване. Всеки има различна гледна точка и ценностна система, която не означава, че е различна от общоприетата норма за добро и лошо.
Ето защо, когато имаме доброто намерение да помогнем на някого, по един или друг начин, то не винаги, да не кажа почти никога, резултатът не е това, на което сме се надявали. Интерпретацията на хората според техните ценности, разбирания и егоистични подбуди, често е различна от нашата. Ето защо биваме обвинявани за намесата си и често попадаме в същински ад от обяснения защо сме постъпили по подобен начин и как това за нас е било правилно, без да сме съобразили, че за останалите хора може и да не е.
И да, това беше един прост, но надявам се ясен, начин на максимата, че пътят към Ада е осеян с добри намерения. Има разбира се къде-къде по-сложни примери, но илюстрирането им ще отнеме много повече време от това, което егоистично искам да отделя.
Поуката е за всеки различна. Важното е да се чувствате добре и да карате близките ви хора да се чувстват добре. Всичко останало е въпрос на интерпретация, нали така?
