Признат от няколко години като истинско психологическо явление, компулсивното пазаруване продължава неудържимото си разрастване в обществото. Не само жените са засегнати, въпреки дългогодишния стереотип – и мъжете, особено на възраст между 30 и 50 години, страдат от този вреден навик. Това е амбивалентно разстройство, срещу което засегнатият човек, но и хората около тях, трудно предприемат действия. Как можем напълно да осъдим поведение, което в крайна сметка е в пълно съответствие със законите на маркетинга и със съвременния начин на живот?
През последните години проучванията установяват необходимостта от удовлетворение и начините, по които сами се възнаграждаваме. Човек използва форми на незабавно удовлетворение, за да запълни празнота в себе си, била тя емоционална празнота, липса на външно одобрение, празнота, породена от самота, дори когато човек е заобиколен от хора. И все пак това нетърпение да се наградиш не е парадокс, а логичното следствие от начина на живот, в който сме потопени, което налага много високи производствени ритми и изисква да бъдем постоянно функционални и ефективни – и нищо друго. И това се случва по толкова коварен начин, че ни кара да вярваме, че резултатите, които ни подтиква да постигнем, и параметрите на ефективността, които ни тласка да поддържаме, са истинските награди, истинските цели, от които се нуждаем. Но дълбоката ни психика знае, че това не е така и търси други начини за удовлетворение. Само че, без да е наясно с това, съзнанието ни се задоволява със символично решение: нуждата да закупиш, тоест „да не можеш да не“ купиш нещо.
Как да разпознаем компулсивния купувач (и дали самите ние сме такива):
- Има неудържим импулс да пазарува всеки ден.
- Покупките касаят безполезни предмети или такива, които не са му необходими.
- Времето, прекарано в пазаруване, пречи на семейния, социалния и професионалния живот.
- Често пазарува повече, отколкото може да си позволи, и без да се притеснявате за икономическите последици.
- Когато не може да пазарува, нивото на стрес му се покачва.
- По време на пазаруването изпитва страхотно чувство на еуфория, последвана веднага от депресия, вина и срам.
- С течение на времето развива апатия към истинските проблеми. Всичко друго в живота му заема второ място, само чака следващата покупка.
Ето стъпките за излизане от това състояние:
- Можеш ли да спреш да пазаруваш? Тъй като пазаруването е възнаграждаващо, е трудно да се приеме, че това е психически проблем, но просто трябва да се запитате: „Мога ли да спра?“ Ако отговорът, основан на факти, е: „Не, не мога“, това означава, че имате проблем. Осъзнаването на проблема е първият знак за промяна.
- Направете своите покупки видими. Характерно за този проблем е липсата на спомен за това, което купувате всеки ден. Необходимо е да запомните, не за да изпитвате вина, а за да развиете чувство за отговорност, така че извадете всичките си покупки от чекмеджета и шкафове, наблюдавайте ги и количествено определете цената им, като същевременно отчитате тяхната безполезност.
- Ограничете бюджета. Необходимо е да се ограничат конкретните възможности за ненужно харчене. Временно поверете кредитните и дебитните си карти и на член на семейството и напуснете къщата само с парите, необходими за наистина важни и неотложни разходи.
