Трябва да загубим нещо, за да го оценим, нали? Ето защо посрещнахме новата година с надежда за по-добро бъдеще и желание да си върнем предишния начин на живот. Но извънредната противоепидемична обстановка в страната продължава и никой не знае до кога ще живеем така.
По мои наблюдения, хората се разделят на два типа. Едните стриктно спазват всички мерки и забрани, стараейки се да опазят своето здраве и това на близките си. На другите, явно вече им е омръзнало да живеят така и се явяват като бунтари. За тях няма маски и дезинфекция, няма дистанция и мисъл за другия. Вярвам, че всеки сам решава как да живее и какво е най-добре за него, но не бива да подлага на риск здравето и живота на околните с необмислени или егоистични постъпки.
Напоследък все по-често чета за организирани домашни купони или за такива в „затворени“ уж заведения, където са се събирали има-няма 50 човека и се веселят. Сигурна съм, че и вие сте попаднали на новините. Тук изниква и дилемата – трябва ли да сочим с пръст тези хора, поддали се на изкушението, загубили контрол, поискали да се повеселят. Може би така влияе изолацията, затворените заведения, молове, ресторанти. Хората сме социални и не издържаме дълго време без контакт. Всеки допуска грешки и ако е било в изблик на моментно изкушение, да им простим ли? Но честно ли ще бъде това, спрямо останалите, стриктните?!
Защо някои могат, а други не? Или свикнали цял живот да им се разминава? Картинката ми напомня за гимназиален клас. Прилежните ученици, зубърите, които спазват реда и дисциплината и от друга страна – онези готините, които нарушават правилата, купонясват и минават между капките. Но така, покрай сухото не гори ли и суровото?
