Понякога се чудя осъзнаваме ли реално на колко много и различни изкушения се подлагаме ежедневно? Изкушаваме се да си тръгнем малко по-рано от работа, да пристигнем с 5-10 минути по-късно, да се срещнем с сприятели и да пийнем заедно макар да знаем, че утре ни предстои тежък ден, да изгледаме още един епизод на любимия си сериал, въпреки че на следващия „изгубеното“ време ще ни излезе буквално през носа…
И аз го правя… изкушавам се да прочета още 5 страница от онази книга, след тях още 5 и още 5 и т.н., докато не стане 5 сутринта! Случвало ми се е, на мислете, че се шегувам. Гледала съм по половин сезон на „Приятели“ наведнъж, подхождайки първоначално с идеята да си пусна 1-2 епизода, докато заспя. Всеки път с болка поглеждам към часовника и обезкуражена си лягам, след като телефонът ми е казал, че ми остават „3 ч. и 45 мин.“ сън. А да споменавам ли какво става, ако си легна и си взема лаптопа на колене? Мога да откарам цяла нощ, преглеждайки различни сайтове, блогове, форуми и цъкайки из социалните мрежи…
Това са дребни, но много силни ежедневни изкушения, на които не винаги е здравословно да се поддаваме. Не обичам начина, по който се чувствам, когато не съм спала достатъчно. Отпаднала съм, без жизнен тонус, понякога раздразнителна и недостатъчно трудоспособна.
Затова, когато вече ми се прииска да се поддам на изкушението да стоя до късно, си повтарям: Защо? Повече ли ще спечеля, ако го направя, вместо да си дремна още час-два? От жизнена необходимост ли е задачата, която искам да свърша, или просто ще си загубя времето с нея?
