Вчера, в био-магазина до офиса, видях боровинки. Не какви да е боровинки, а *Боровинки*. С курсив, подчертано, почти със светеща табела. 37 лева за 125 грама. Обяснението? Отглеждани от монах в Хималаите, брани само на пълнолуние, докато пеят тибетски мантри. Обикновените, българските, бяха на промоция – 7 лева за половин килограм. Седем!
Логиката ми блокира. Да, знам за суперхраните. Всички знаем. Годжи бери, спирулина, чиа, киноа, а сега и хималайски боровинки, омагьосани от монаси. И всеки път, когато чуя за поредната „супер“ храна, се питам – супер за кого? За нас, които сме готови да платим тройно, защото някой ни е казал, че е по-здравословно? Или за търговците, които печелят от нашата наивност?
Преди два месеца се опитах да разбера защо хората купуват „детокс“ сокове за 15 лева чаша. Не защото са по-вкусни, а защото „пречистват организма“. Пречистват го от какво? От нормалната храна? От живота? Един обикновен морков, пасиран в блендер, е същото, но за 2 лева. Разликата е в маркетинга. В обещанието за „здраве в чаша“. И хората плащат. Плащат за илюзията, че с една чаша сок ще заличат последствията от три дни бира и чипс.
Наблюдавам го от години. Всяка есен тиквеният лате се връща като спасител. Всяка зима джинджифилът е лекарство за всичко. Всяко лято някое екзотично плодче е ключът към дълголетието. И всеки път правим една и съща грешка – вярваме на рекламата, забравяме, че храната е просто енергия и хранителни вещества, и се хвърляме на поредната мания.
Един приятел, фитнес инструктор, ми каза преди време: „Важното е да си в калориен дефицит“. Той не говори за хималайски боровинки или тибетски мантри. Той говори за базова математика. За повече движение и по-малко ядене. За прост принцип, който някак си се е изгубил в морето от маркетингови глупости.
Не съм сигурен дали ще спра да се изкушавам от екзотичните плодове и „супер“ храните. Но определено ще започна да задавам повече въпроси. Защо тези боровинки струват 37 лева? Защо трябва да вярвам на етикета, че са по-здравословни? И най-важното – не може ли просто да ям нормални боровинки и да се радвам на живота?
От днес нататък купувам обикновените. И ще си ги ям с кисело мляко. Българско. Защото понякога простото е достатъчно. И защото 37 лева за шепа боровинки е откровена глупост.
