Сигурна съм, че всички сме изпитвали този копнеж – за непознати места, непознати хора и непознати усещания. Просто да се откъснеш от ежедневието си и да преоткриеш света, пътувайки към себе си. Преоткривайки и себе си.
Лично аз не искам просто да наблюдавам индиректно приключенията, описани в романите, а искам да ги изпитам сама. Да бъда търсач на новости, да вкарам одисеите и силните усещания от киното в живота си.
Неслучайно превърнах в моя житейска философия една мисъл на немския писател и философ Хърман фон Кейзерлинг. Ще перифразирам неговото твърдение, че всъщност най-краткият път към себе си отвежда по целия свят.
Така че, начинът да се преоткрием, е да пътуваме. Ако искаме да разширим кръгозора си, трябва да преминем географските граници и вътрешните си бариери и да се впуснем в неизвестното.
Но колко километра трябва да измине човек, за да открие нови неща в себе си? Николко, казват някои. Разработването на нови аспекти на личността е вътрешен и личен процес. Не е нужно да се преместваме от един град в друг или да сменяме партньора си, за да удовлетворим копнежа си по непознатото и новото. Трябва да започнем от вътрешния си свят и мироглед, защото точно вътрешната промяна предполага външно движение.
