Съблазняването е прието от религията като действие на дявола. В буржоазните среди е част от ежедневието и е било сред ежедневните теми. Днес виждаме еротиката навсякъде около нас, но действието на истинското съблазняване е присъщо само на избрани. Обаче знам ли в действителност какво означава то?
Да съблазняваш означава да накараш другия да те забележи, да прояви интерес към теб и да се свържете по един или друг начин. Съблазнявайки, успяваме да влезем в живота на другия и по този начин да бъдем част както от паметта на клетките и съзнанието му, така и от бъдещите му желания.
Съблазняването не е средство за възбуждане на другия, защото това би било твърде ограничаващо. За да накараш мъж да се „запали“, обикновено е нужно малко – разголени крака, деколте и секси поглед. От своя страна жени се нуждаят от повече качества, за да бъдат привлечени от другия пол. Използват се различни средства, но резултат може също бързо да се постигне.
Съблазняването не е и манипулация, не е измама, чрез която да се прави секс или да има друга облага. Да съблазняваш още по-малко означава и да притискаш някого. Човек, който е истински съблазнителен, вярва във важността, скрита в самата дума – индивидуалната привлекателност, обмена и контакта с другия, желанието и удоволствието. Същинският съблазнител винаги вижда другия като цялостно човешко същество, а не като обект на консумация и злоупотреба.
Ето защо казваме, че съблазняването е релационно. То не включва единствено способността да се наслаждаваме на себе си и да предлагаме себе си на другия, за да се забавляваме заедно. Това също означава да можем да се наслаждаваме на другия, без да се опитваме да го променим и именно в този процес на обмен се установява връзка на взаимност.
Не бива да приемаме, че съблазняването е нещо неприлично, защото е част от природата ни. То е изкуство, начин на комуникация и на забавление.
