Ами, ако бях по-млада? Ако се бях родила в друга страна? Ами, ако бях напуснала работа, за да си намеря друга? Ако се бях записала на допълнителен курс по нещо? Ами, ако си бях тръгнала, останала, заминала, променила и т.н.?
Възможностите са много, дилемите са вечни. „Ами, ако?“ е вечната загадка, която се разкрива пред нас, когато започнем да се чудим какво би било, какво щеше да стане, какво е станало или би могло да се промени.
Аз никога не спрях да си задавам въпроси от този тип и мисля, че винаги ще го правя. Може би ми е генно заложено винаги да се чудя за това или онова. Стигнах обаче до извода, че тези въпроси рядко помагат и в повечето случаи ни вредят. Не за друго, а защото ни карат да потъваме в мисли за миналото, което няма как да променим, нито да върнем назад. Миналото си е минало и да размишляваме какво би станало, ако някога (не) сме направили това или онова, няма полза. Само си докарваме ядове, терзания и си усложняваме живота.
Затова спрете постоянно да се питате „Ами, ако?“ Няма смисъл и няма ползи да го правите. По-скоро погледнете в бъдещето и е помислете над въпроса: Ами, сега накъде?
