Работа, работа, работа… повечето хора сме обречени да работим цял живот. Малцина са избраните, на които не им се налага да се сблъскват с реалността на живота. На останалите ни се полагат единствено няколко национални празника и 20 дни платен годишен отпуск, което не винаги ни е достатъчно. Нали така?
Не ме разбирайте погрешно. Аз харесвам работата си и определено предпочитам да работя, отколкото по цял ден да гледам в тавана. Проблемът не е в естеството на самата работа, а в настъпването на един такъв следобеден момент, в който имам непреодолимо желание да се излегна на някое легло и да дремна поне половин час. Предполагам, че всеки човек е изпитвал силата на онези моменти, в които очите ти започват да се затварят, клепачите натежават, съзнанието ти сякаш спира да функционира, а тялото ти не е способно на почти никаква физическа активност. Подобно състояние се нарича умора и никак не е препоръчително, когато сме на робота.
Понякога не помагат нито кафето, нито шоколада, нито други храни и напитки, за които се смята, че имат именно такава енергизираща сила. Знаеш, че единственото, което реално ще ти даде жизнен тонус, е кратка, сладка и необходимо дрямка. Но не можеш да си позволиш такава… имаш прекалено много работа, която не търпи отлагане. Мечтаеш си и в България да съществуваше испанската традиционна сиеста, но уви. Залепваш си с тиксо миглите за веждите и се молиш да не се скъса под тежестта на безжизнените ти очи.