Ако пренебрегнем часовете за хранене, апетитът ни се превъзбуда в ситуации, в които просто нямаме избор. Такива моменти могат да развалят всяка диета и да изкушат и най-волевия човек. Като например:
– Минаваме през пекарна, от която уханието се носи на две пресечки напред. Докато ги прекосим вече се чувстваме гладни;
– Разглеждаме прелестни снимки на храни в интернет. Спукана ни е работата. Те могат да бъдат толкова апетитни, колкото действително сниманите ястия не са вкусни;
– Готвим и търсим рецепта. Най-вероятно преди това сме хапнали и ще приготвяме за обяд или вечеря, но нещата в книгата или сайта са толкова добре описани, че направо ни идва да изядем нещо;
– Визията на определени храни. Независимо че сме сити, когато видим лимон, устата ни се пълни със слюнка. Такова е усещането за ягода, за шоколад, ядки или сосове или пък друга любима храна – това е строго индивидуално за всеки човек;
– Когато видим дете да се храни. Децата не могат да скрият реакциите си. Когато нещо им харесва те просто го показват с цялото си същество. Ако яденето им се услади те мммкат, облизват се, облизват си ръцете, омитат с хлебче цялата чиния.
– Когато нещо ни е забранено. Може през останалото време да не забелязваме тази храна, но забранят ли ни я – е, тогава тя със сигурност ще ни се дояде.
Как да се предпазим? Няма как – или оставаме напълно пасивни, или си сервираме нещо, според диетата ни или наличното в хладилника, и се надяваме това да залъже апетита ни за другото. Също вариант е да намерим заместители. Ако храната, която ни се яде е сочна, намираме да хапнем нещо също толкова сочно, според това с какво разполагаме. Ако пък не е време за хранене, ама изобщо, просто предприемаме действие, с което да пренасочим вниманието си в друга посока – пускаме си музика, ако сме навън – проверяваме си много усърдно фейсбука чрез телефона си.
