Винаги съм имала интерес от различните мании. Чела съм разни материали за това какво ги предизвиква и какви са последствията от тях.
Да си чистофайник обаче е нещо, което хората не приемат съвсем като мания. Да, използват думата “маниак”, но не го мислят в смисъл на психическо заболяване. Всъщност ние всички малко или много сме маниаци на някаква тема. Тези с чистенето даже са по-разпространени сред нас, от всички останали взети заедно.
Как ще познаете един чистофайник? Не само като влезете в дома му, защото и най-немарливият човек може да поразчисти добре преди да си покани гости. Чистофайникът обаче ще разпознаете по поведението в собствената му кухня. Ето какво ще прави той:
Първо ще ви налее напитка и ще ви я поднесе на подложка, при това със салфетка, за да не остават мокри пръстени по плота. Независимо, че този плот така или иначе е кухненски и е пригоден именно за мокри и цапащи неща.
Второ – ще ви сервира и след като хапнете веднага ще измие чинията и приборите към нея. Ще ви даде нова, чиста салфетка.
Третият признак е, че ще измие плота колкото пъти пусне водата в мивката или колкото пъти остави нещо отгоре му.
И ако това не е достатъчно, забележете, когато той отваря хладилника, че всички храни, които трябва да се изядат по-бързо, са подредени най-отпред на рафтовете.
За чистофайниците “Всичко трябва да е изрядно” е цел. А когато нещо не е на мястото си, се изкушават да го преместят и не престават да го наблюдават, докато “дефектът” не бъде отстранен. Същински Монковци, при това без дори да подозират. Разликата с прочутият герой обаче е, че когато отидат в чужда къща разхвърляността и нечистотата им прави впечатление дотолкова, колкото да я отбележат мислено и да си изградят някакво мнение за домакина. Не изпитват желание да разчистват. Най-много да предложат помощта си в кухнята при разтребването и миенето на чинии, ако приятелят им е близък. Когато са в собствения си дом обаче, са във своя си вихър и не позволяват никой да пипа освен тях самите.