Искам да ви разкажа историята на моя приятелка, която винаги е казвала, че следва именно този принцип: Спри да мечтаеш, действай.
В какво се изразява това? Ами, приятелката ми доскоро имаше не лоша работа. Получаваше горе-долу нормална заплата, с която хем да се справя в живота, хем да брои стотинките. Не й беше удобен транспортът до работното място, но пък си харесваше колегите (с едно изключение). Шефът й не беше най-надеждната личност, но пък можеше да е и къде-къде по-зле.
Мисля, че се ориентирахте в обстановката. И вероятно разбирате защо моята приятелка си мечтаеше за друга, по-добра работа. Мечтаеше месец-два-три и накрая спря да мечтае, реши да действа. Подаде си молбата за напускане и без никакъв план „Б“ реши да търси нещо, което да й допада повече. Направи го без да има каквато и да е сигурност зад гърба си и без да е спестила „бели пари за черни дни“. Но веднъж взела решението си, никой не можеше да я разубеди да се обърне назад.
Така започна да си търси нова работа…
И в интерес на истината я намери много бързо. Сега взима по-висока заплата, работи в по-добра обстановка, пътува по-малко до работа и е много по-доволна от постигнатото. Споделя ми, че времето в офиса й минава много бързо и й е много интересно, защото всяка седмица изкача ново предизвикателство.
Не мога да отрека, че приятелката ми сега наистина изглежда по-щастлива и по-често я виждам усмихната. Чак ме кара да замисля за собствения си живот…