Дойде ли февруари в съзнанието ни веднага изникват два големи празника на един ден – Свети Валентин и Трифон Зарезан. Аз няма да се фокусирам върху тях, нито пък ще ви налагам мнението си кой е трябвало да отбележите защо. Но искам да обърна внимание на днешната дата – може би за повечето обикновен ден, но всъщност е специален, защото е посветен на спонтанните актове на доброта.
За мен този празник е с глобално значение, защото вярвам, че доброто го носи всеки един в себе си. Това е общонародният език на нациите и вълшебната искрица, която ни отличава и доказва, че носим сърце и душа, че сме човеци.
На този ден нека се опитаме да бъдем мили с останалите, нека раздаваме от положителната си енергия и усмивки, защото са заразни. Дори в началото да не ни отвърнат със същото, нека не забравяме, че само с един малък жест може да променим не само деня, но и нагласата на някого.
Изпитвали сте го и върху себе си, нали? Например как някой ви е отстъпил мястото си а автобуса, дал ви е път, поздравил ви е или услужим с монета за кафеавтомата – все малки неща, а с голямо значение, което ни е накарало да се почувстваме добре и да върнем жеста или да го предадем нататък. Безкористно. Защото човек не бива да очаква изгода или благодарност от добрите си действия, а само удовлетворение от това, че е успял да помогне и повлияе положително на друг човек, пък бил той и непознат.
А вие какво добро направихте или ще направите днес?
