Понякога е крайно изкушаващо да замълчиш, когато ти се иска да кажеш нещо. Изпитваш непреодолимо желание да излееш гнева си, яда си, да кажеш как работиш до среднощ, но никой не го забелязва и т.н. и т.н. Иска ти се да изтъкнеш колко много се стараеш, когато приготвяш вечерята, когато печеш десерт, работиш по някакъв проект или организираш събиране.
Колкото и изкушаващи да са импулсивните постъпки, аз съм на мнение, че никога не е в наша изгода да действаме по този начин. Освен ако не стана дума за забавление, спонтанно излизане с приятели, изненада, караоке и т.н. В такива случаи казвам твърдо „Да“ на импулсивността, но когато знаем, че тя ще ни навреди – опитайте се да замълчите. Бъдете сигурни, че рано или късно и вашият миг на триумф ще настъпи и тогава ще сте повече от щастливи, че не сте си изпуснали нервите.
Знам колко трудна може да бъде работата с неприятни или некомпетентни хора. Каквито и да са, стиснете зъби. Убедена съм, че незнанието от тяхна страна рано или късо ще си проличи и ще им излезе през носа.
Винаги е по-добре да постъпвате разумно и спокойно, отколкото импулсивно и необмислено. Знам, че е изнервящо, когато новата колежка през пет минути да те пита „Тези фактури къде ги слагаше?“ или за пореден път обясняваш на Мария в съседния отдел как да прикачи писмо в пощата си, но… каквото и да си случва, съм се убедила, че нещата имат склонността да се самонареждат. Не знам как се поучава, но е факт. Просто изисква малко повече време и търпение от наша страна. Накрай ще настъпи и вашия час. Просто имайте малко вяра и търпение 😉