Солта ми влезе в окото. Не от морето, а от една солена стая. В девет и половина сутринта, а аз – човек, който би предпочел да спи до обяд дори в апокалипсис – седях в тъмна стая, покрита със сол. Буквално. Солени кристали по стените, пода, тавана. Беше ми обещано, че това е “солена стая” и че ще ми се подобри дишането, кожата, настроението, вероятно и сексуалният живот, ако съдим по обещанията на спа-центъра. 120 лева за 45 минути кихане в стерилна среда. Чудесно.
Платих. Поддадох се на рекламата. И не, не съм почитател на спа процедурите. По-скоро съм привърженик на рационалното харчене на пари. Но напоследък имам проблем със синузита и се хванах за тази сламка – халотерапия, уж чудотворна. След две години, в които лекарите ми изписваха антибиотици, които явно не решават проблема, си помислих, че може би има нещо в тези алтернативни методи. Да, ама не и на тази цена.
Първо, самата идея ми се струва абсурдна. Въздух, наситен със сол? Добре де, морето е пълно със солена вода и въздух, но там поне има и слънце, вятър, шум на вълни, хора, които ти пречат. Тук беше тихо, стерилно и леко клаустрофобично. Седях на пластмасов шезлонг, опитвах се да дишам дълбоко и най-вече – да не кихам. Защото всяко кихане е директно изхвърляне на 120 лева през носа.
Гледах останалите. Една дама ровеше в телефона си, друг мъж очевидно заспа. Никой не изглеждаше просветлен или излекуван. По-скоро отегчен. Какъв е смисълът да плащаш, за да седиш в тъмна стая и да се преструваш, че дишаш по-добре? Върнах се у дома и носът ми беше точно толкова запушен, колкото беше и преди.
Всъщност, мисля, че проблемът е в маркетинга на спа процедурите. Той разчита изцяло на емоциите. “Подарете си релакс”, “Възстановете баланса”, “Освободете енергията”. Все глупости. Празни обещания, насочени към хора, които са уморени, стресирани и лесно податливи на внушения. Не казвам, че няма процедури, които да помагат. Казвам, че повечето са просто скъп начин да си изгубиш времето и парите.
Ето например масажът. Често ходя на масаж, не защото вярвам в чудодейните му свойства, а защото е приятно разсейване от ежедневието. Но и там трябва да внимаваш. Помня как веднъж отидох на масаж в един известен спа хотел. Масажистката беше млада, неопитна и вместо да ме отпусне, успя да ме натъпче с възли по цялото тяло. На следващия ден се събудих с болки, по-лоши от преди. Това ми напомни за зъболекарите – понякога лекуването е по-лошо от болестта.
Или пък различните маски за лице. Купувам ги от любопитство, защото виждам реклами и ми се струва, че кожата ми трябва да се чувства специална. Но в крайна сметка винаги се оказва, че обикновеният хидратиращ крем върши по-добра работа. Просто трябва да си намериш правилния.
Сега се замислям – защо въобще ходим на спа? За да се почувстваме по-добре? Или за да се почувстваме виновни, че сме отделили толкова пари за нещо, което вероятно е безсмислено? Може би е комбинация от двете. Ние, хората, винаги търсим бързи решения на проблемите си. И сме готови да платим висока цена за тях.
Не съм сигурен дали ще отида отново в солена стая. Но съм сигурен в едно: следващия път, когато ме хване синузит, ще си направя нормално промиване на носа със солена вода вкъщи. Без тъмни стаи, без пластмасови шезлонги, без 120 лева на вятъра. Просто вода, сол и малко здрав разум.