От последните дни и ситуациите ми от бита, все си мисля, че не съм създадена за този свят. Преминах през състояния на изнервяне, ярост, отчаяние, рев и накрая до смирение. И изводът, до който достигнах след толкова много емоции, е доста изненадващ.
Няма да навлизам в подробности за самите събития, защото сами по себе си са нелепи и съм сигурна, че всеки е изпадал в тях. Някои са били от страната на обвиняващия, а други като мен са винаги виновните. Всъщност това е една роля в моя живот, която успях да си заслужа благодарение на деликатността ми и желанието никога да не обидя някого, да не го накарам да се чувства зле и да съм позитивна.
Оказа се обаче, че да си този тип човек е голяма тежест, защото ставаш удобен на всички, които искат да се наложат и да бъдат те на върха. Аз отдавам този техен копнеж на развитието им в духа и в житейските ситуации. Всеки осъзнат човек знае, че има хора около него и светът е създаден от и за тях. Затова няма как да се мисли за по-специален от останалите. Ако се имаш за такъв, то значи си доста назад в еволюционната верига и трудно би разбрал за какво иде реч.
Единственото спасение, което аз приех за себе си, щом ме въвлекат в подобен тип ситуация, е да оставите отсрещната страна да си мислят, че те са прави. Така хранят егото си и забравят за вас. А на вас остава да правите каквото си знаете и да не се вживявате. Защото иначе, в противен случай рискувате да изхабите енергия, която ще ви е необходима за по-ценни битки. Също ще се вкарате в дълбок емоционален дисбаланс и ще си съсипете настроението.
Дано с тези мои кратки, но съществени съждения, съм успяла да помогна на друга нежна душа като моята. И да ви успокоя – не сте единствени и идиоти дебнат отвсякъде, те са само изпитания.
