Често в изкуството образът на фаталната жена е свързван с прекрасна изкусителка, която привлича със загадачността си, обаянието си и „нетипичната“ за женския пол сила и хладност на поведението. Комбинация от качества, които пробуждат любопитството не само на мъжете.
Но какво всъщност се крие зад този образ? Едва ли някой наистина иска да разбере. Тя е стройна и хладно любезна, уравновесена. Погледът й може да проникне през теб и да те накара да потрепериш от студ. Гласът й кадифен, тонът – равен. На лицето й почти никога не се изписва емоция. Усмивката й е тънка и любезна и спазва определена дистанция.
Това поведение определено би провокирало любопитството на хората, които са си изградили някакъв определен стереотип за останалите. Свикнали са жените да бъдат емоционални и експресивни и когато се сблъскат с нещо различно – застават „нащрек“.
Причината за „фаталността“ на фаталните жени е на първо място характер. Втората е свързана с житейския опит. Личните преживявания, разочарованията, предателствата и болката, са напълно възможни причини да са направили тази жена толкова предпазлива и дистанцирана от останалите хора.
Тогава идва въпросът – До колко е разумно и учтиво нашето любопитство към подоен тип хора? Дали ако зададем въпросите, които ни вълнуват, свързани с личността на тази жена или мъж, няма да бръкнем дълбоко в раната и да засегнем човека? Все въпроси на които е много трудно да се отговори.
Емоционалната интелигентност е много трудно за развитие качество, ако не сте се родили с него. Емоционално интелигентните хора успяват да доловят онова душевно състояние, скрито зад маската на доброто поведение и възпитание. И също така би трябвало да знаят как да подходят или най-малкото – какво да не правят, за да не забият пръст в раната.
Определено няма да има човек, в когото няма да се появи любопитство към подобен образ. Дали ще опознаем човека, заради самия него или за да задоволим любопитството си – това вече друг въпрос.
