Утре се навършват 76 години от смъртта на цар Борис III. Безспорно това е един от най-трагичните моменти в историята на България. Във време на война той е единствения шанс на държавата ни да излезе невредима от Втората Световна война.
Безсъмнение е, че цар Борис III е бил невероятен дипломат и оратор. Има признание дори от самия Хитлер. Единственото му колебание е било в това, че не е вярвал, че Германия ще спечели войната, а той има горчив опит от Първата Световна. За него германците са изключително подготвени и обучени, но нямат ресурсса да се изправят във война с останалия свят. Той е искал да остане в историятя като Цар Обединител, както са го наричали и за него е било по-добре да задържат и малкото, което имат, а не както неговия баща се е хвърлял наведнъж да осъществи националният идеал за обединение. Все още не са ясни причините за смъртта на царя. Мнозина смятат, че е бил отровен, но има колебание, кой точно е бил. Най-големият страх на царя е бил държавата ни да не бъде болшевизирана, заради този страх, след последната си среща с Хитлер, който ясно осъзнава, че Цар Борис вече силно се колебае относно победата на Германия, се среща и тайно със Сталин. Срещата му не преминава особено добре. И Хитлер, и Сталин имат своя мотив да отровят българският цар, но до ден днешен все още не е ясно, официалната врсия е инфаркт. България губи един истински и достоен владетел, който на първо място е мислил за благото на народа.
Въпреки, че си отива твърде рано, едва на 49 години, цар Борис оставя добър спомен сред народа си с достойната си смърт. Може би всичко би било различно, ако беше жив и бе дочакал края на войната. За мен той е един от най-достойните български владетели.
