Толкова много дни и нощи съм прекарала в гледането на сериали и серийни филми. Всеки път си казвам само тази серия и заспива, но след нея идва още една, и още една, и още… докато в един момент не се осъзная, че са минали часове. Винаги съм се чудила какво толкова ме провокира да искам да следя сериала и да чакам с нетърпение действието в следващия епизод. По тази тема разсъждавам и днес в блога си.
Първоначално се замислих кога точно избирам сериал. Ако съм прекалено заета с работа или с неща от бита, едва ли се сещам да си пусна нещо разведряващо. Единствената ми цел е да се добера до дивана или до леглото, а там ме очаква сън. Така достигнах до извода, че гледам сериали, когато скучая или когато нямам сериозни задължения.
Тази мисъл ме провокира да мина на следващото стъпало – кога разполагам със свободно време? За да се достигне до такъв промеждутък, значи съм си изпълнила графика със задачи или предстои затишие преди буря. Наличието на много волно време означава за мен неправилно разпределение на задачите. Така се достига до моменти, в които няма какво да се прави, а после идват и силно изтощаващите.
Скуката иска разнообразие, а то най-лесно и бързо се намира по телевизията. Ако там нищо не ме заинтригува, започвам да търся алтернативи. Така достигам и до сериалите. Избирам вечна класика като „Приятели“, консултирам се с други хора, следя топ заглавията и така нататък. Започвам с гледането на сериала и ако ми е интересен, не спирам, за да мога да използвам времето и да видя всичко, което е възможно. Все пак не се знае кога ще е другият свободен миг.
Така се получава, че сериалите запълват дните, в които не знам какво да правя със себе си. Те са нещо като емоцията, която искам да изпитам чрез гледане, а не чрез собствени изживявания.
Все пак сериалите са и страхотен начин да отпуснем съзнанието си и просто да се забавлявам. Не е необходимо всеки път да са част от духовни терзания. Пък и от тях получавам много полезни житейски съвети.
