Събудих се в 4 сутринта и тръгнах нагоре по стръмната пътека към Мачу Пикчу. Въздухът беше студен и леко влажен, а всяка крачка оставяше снежно-бял отпечатък върху камъните. До мен вървеше местен водач – млад човек с искрящи очи и спокойна усмивка.
– „Виж това място преди слънцето,“ – каза той шепнешком. – „Тишината тук е като молитва.“
Когато първите лъчи огряха древния град, всичко се промени. Каменните стени започнаха да светят с топла златиста светлина, а птици излетяха отоколо, сякаш танцуваха за мен. Никога няма да забравя чувството да стоиш на върха на историята и да осъзнаеш, че тя все още диша.
Самарканд е сбъдната приказка. Сини куполи, пазари пълни с подправки, сладкиши и тъкани – всичко блестеше под горещото слънце. Влязох на малък базар и веднага ме обгърнаха аромати на канела, карамфил и печени ядки. Продавачка ми подаде парче сладкиш:
– „Опитай! Това е нашият специалитет!“
Сладостта и леката подправка разтърсиха вкусовите ми рецептори.
Докато се разхождах между медресета със сложни мозайки и куполи, един старец ме покани на чай. Седнахме на ниска пейка, той ми разказваше истории за древния град: за търговци от Китай, за каравани с коприна и за моменти, когато Самарканд е бил сърцето на света. Усетих се като герой в стара легенда, обгърнат от истории и хора, които пазят паметта на хилядолетия.
Лалибела в Етипоия е място, което се усеща с цялото тяло. Скален град, издялан в скалите, с църкви, които сякаш растат от земята сами. Изкачвах се по стръмните стъпки и потта ми се стичаше по гърба. Един старец ме спря и ми подаде чаша ароматно кафе:
– „Почини, приятелю. Всеки пътешественик е добре дошъл тук.“
Седнах на камъка и отпих. Горещият вкус, леката горчивина и димящата пара обвиха сетивата ми. Усетих, че за миг съм част от хилядолетна традиция – и това е нещо, което не се забравя.
Нова Зеландия ме остави без думи. Зелените хълмове, ледниците, вулканите – всичко беше толкова чисто, толкова необятно. Карах каяк по Милфорд Саунд и водата беше кристално прозрачна. Друг каякар ме извика:
– „Гледай този водопад! Магия!“
Вдигнах глава и видях падащата вода – мъглата обливаше лицето ми, сърцето ми туптеше. Чувството за свобода бе непоносимо. Тук природата е господар, а ти си гост.
На вечерта, седейки на брега, гледах звездното небе от другия край на света. Усетих как светът е едновременно огромен и интимен – всяко пътуване оставя следа, всяка среща те променя.
