Предполагам, всеки е попадал в някоя от онези ситуации, в които най-много се изкушаваш да си тръгнеш.
Какво имам предвид ли ще попитате?
Ами, на кого не му се е случвало да се изнерви на работа? Да го ядосат колегите, шефа или да го обвинят за нещо без да е виновен? Да му изядат „случайно“ обяда? Да му направят злостна забележка? Да се окаже, че сте единственият, който не е направил еди-какво-си? Че само вие закъснявате с това или онова?
Или по-скоро у дома ви мрънкат, че няма нищо сносно за ядене? Че е прекалено мръсно и не е чистено „с години“? Че пак сте „подредили“ нещо и сега само вие знаете къде е и никой друг?
А детето слуша ли ви? Или ви вдига кръвното всеки път, като си отвори устата?
Знам… в такива моменти изкушението просто да си тръгнеш и да оставиш всичко зад гърба си е направо неустоимо. Мечтаете за ново начало, за спокойствие, за уравновесеност, за признание… Ако това ще ви успокои, на всички ни се случва понякога. Няма какво да направим освен да вдишаме няколко пъти дълбоко, да затворим очи за секунди и да се пренесем мисловно на някое щастливо място.
Няма смисъл да ви казвам да не се ядосвате, защото знаете, че не трябва. По-скоро ще ви посъветвам, когато пак ви се прииска да си тръгнете, просто да си припомните защо си струва да останете.