Преди повече от година животът ни рязко се промени, белязан от пандемията. Сякаш приемахме малките радости и свободата като даденост, докато не усетихме наложените ограничения. Постепенно започнахме да се връщаме към стария начин на живот, но ние същите ли сме? Успяхме ли да оценим какво имаме или отново приоритетите ни са объркани?

Работа, стрес, задачи, срещи … Накратко, бързо се чувстваме претоварени, неспокойни и изтощени. Неизбежно се питаме: Кога най-после ще имам свободно време? Кога ще имам време само за мен? Как да получа повече радост и да съм щастлив/а отново?

И точно в това се крие проблемът. Много от нас се отчайват, защото все повече работа трябва да се свърши за все по-малко време. В същия момент не може да намерим превключвателя от работен режим към време за релаксация. Напоследък всичко е подчинено на компютъризирания перфекционизъм на нашето време. А какво ще кажете за щастието, радостта от живота, любовта към себе си и баланса?

За съжаление изключването на компютъра и смартфона не е достатъчно. Истинският и най-устойчив изход от заразното ежедневие е спокойствие, баланс и щастие. Те обаче се зараждат в съзнанието и с правилното управление на времето. И не започват с бързи темпове, а с малки, но важни стъпки.

Вярвам, че всеки сам за себе си трябва да открие правилния подход, за да получи повече самочувствие, радост, мотивация и жажда за живот. Затова изключете „умните“ технологии и тръгнете на пътешествие към откриването на своето балансирано и щастливо АЗ. Живейте!

author avatar
DaniIzkusitel
You May Also Like

Подправки, които стоплят отвътре

Зимните месеци се задават и студеното време все по-осезаемо се настанява при…

Любовта и зависимостта във „Вдишване, издишване“: Изкуството на Марина Абрамович и Улай

През 1977 година двама велики артисти, които не само дефинираха съвременното изкуство,…

Още има тайни обожатели

Спомням си детските години, когато в училище или в махалата почти всеки…

Новият-стар изкушващ хит изпълнител

Помните ли българската версия на MTV, която се наричаше ММ? Там вървяха…