Колкото и да обичам българския Великден – с червените яйца, козунака и аромата на домашна кухня – всяка година ми става все по-интересно как хората по света празнуват този празник. Оказва се, че Великден не навсякъде е тихо съзерцание или традиционна литургия. В някои държави той е истински спектакъл, в други – игра, в трети – повод за съвсем неочаквани ритуали.
В Швеция, например, Великден прилича повече на Хелоуин. Малките деца се обличат като „великденски вещици“ – с шалове, дълги поли и боядисани бузки – и обикалят от къща на къща, раздавайки нарисувани картички в замяна на сладкиши. Всъщност, традицията произлиза от древни вярвания, че вещиците отлитали към планината Блокула преди Великден.
В Унгария, Полша и Словакия пък момичетата трябва да се приготвят да бъдат „полети“. На Велики понеделник момчетата пръскат момичетата с парфюм или вода, като символ за пречистване, плодородие и здраве. Дори им рецитират кратки стихчета преди да ги напръскат. Съвсем възможно е обаче някои да използват и цяла кофа студена вода – шегата е част от ритуала!
Във Филипините Великден добива почти драматично измерение. Там някои вярващи участват в реални възстановки на разпятието, включително бичуване и символично разпъване на кръст. Колкото и шокиращо да звучи, това е израз на дълбока вяра и желание за покаяние. В същото време, други области в страната празнуват с песни, танци и улични шествия.
В Австралия, където заекът е смятан за вредител, хората се обръщат към едно местно животинче – билби. Великденският билби е символ на празника и често заменя шоколадовите зайци в магазините. Това е чудесен пример как местната екология и култура могат да променят дори глобална традиция.
В Италия, а и в части от Франция, Великден е време за големи семейни събирания, но и за нещо повече – състезания с гигантски омлети! В някои региони се приготвят омлети с по над хиляда яйца, в които участват цели общности – символ на споделяне и ново начало.
В Гърция Великден е кулминация на дълбоко преживяна Страстна седмица. Най-впечатляваща за мен обаче е традицията на остров Корфу, където в събота сутрин хората хвърлят глинени съдове от балконите – пълни и празни. Шумът от чупещата се керамика отблъсква злите сили и символизира ново начало.
В Германия традицията на великденското дърво – Osterbaum – ми се струва особено поетична. Клонки или цели дръвчета се украсяват с изрисувани яйца, ленти, цветя – подобно на коледната елха, но в пролетен вариант. В някои региони се палят великденски огньове, които символично гонят зимата и злото. Това придава на празника магическа атмосфера – светлина, възраждаща природата и душата.
Тези различни обичаи ми напомнят, че колкото и да се различаваме, хората навсякъде търсят едно и също – смисъл, светлина, възраждане. И колкото повече се отварям към традициите на другите, толкова по-дълбоко разбирам и своите. Великден не е просто ден – той е преживяване, което пътува през култури, вяра и време.
