Очакваният филм It Ends With Us, по бестселъра на Колийн Хувър, не остана в светлината на прожекторите само заради историята си. Зад фасадата на един очакван романтичен филм се оказа, че кипи напрежение, достойно за собствена драма. Вместо това продукцията се превърна в сцена на напрежение между двете най-ключови фигури зад проекта – Блейк Лайвли, главната актриса и съпродуцент, и Джъстин Балдони, режисьор и също продуцент. Това, което започва като творчески процес, прераства в съдебен и медиен конфликт, който остава активен и до днес.
Всичко започва с жалба, подадена от Блейк Лайвли в края на 2024 г. до Калифорнийския департамент за граждански права. В нея тя заявява, че на снимачната площадка е имало липса на интимен координатор, както и поведение от страна на Балдони, което според нея е преминало границите на професионалното. Екипът около Лайвли твърди, че тя не е била защитена адекватно по време на емоционално тежки сцени и е усещала психологически натиск.
Отговорът от страна на Балдони идва бързо – съдебен иск за 400 милиона долара, насочен както срещу Лайвли и съпруга ѝ Райън Рейнолдс. Според Балдони двамата са използвали влиянието си, за да саботират проекта, да го изключат от комуникацията около филма и да наложат собствена визия, включително при монтажа и промоцията. Допълнително Балдони съди и The New York Times за публикация, в която той е описан като деспотичен и манипулативен лидер.
Различни гледни точки започват да излизат наяве. Част от актьорския и технически екип застава зад Лайвли, подкрепяйки твърденията ѝ, че на снимките е имало напрежение и липса на безопасна работна среда. Други обаче твърдят, че именно Лайвли е създавала напрежение, пренаписвала е реплики, искала е допълнителни правомощия и е блокирала Балдони от участие в крайните решения по продукцията.
Съдебната система не заема страна – поне засега. През 2025 г. съдът отхвърля иска на Балдони, но не признава Лайвли за жертва. Това оставя вратата отворена за нови искове и допълнителни разследвания. В същото време изтича информация, че адвокатите на Балдони са получили достъп до лична кореспонденция между Лайвли и известни личности, включително Тейлър Суифт, като част от делото – факт, който сам по себе си създава допълнителна обществена интрига.
Филмът все пак излиза в кината през август 2024г. и постига огромен успех – над 350 милиона долара в световен мащаб при бюджет от 25 млн. долара. Самият Балдони почти изчезна от публичното пространство. Не участва в премиери, не дава интервюта. За разлика от него, Лайвли пое цялата промоционална тежест, но също не беше пощадена – социалните мрежи я атакуваха, че използва тежката тема на филма (домашното насилие) за личен PR и реклама на бранда си за козметика.
От друга страна, Балдони също не излиза без критики. Съществуват свидетелства за авторитарен стил на управление, манипулиране на екипа и изключване на неудобни хора от продукцията. Критиците му твърдят, че той е искал пълен творчески контрол и е подценил факта, че Лайвли е не само актриса, но и силен бизнес играч с независима позиция.
Никой вече не говори само за филма. Всички гледат с интерес как ще завърши съдебният процес, насрочен за март 2026. Ще излязат ли нови факти? Ще се окаже ли, че Лайвли не е толкова невинна, колкото се представя? Или пък Балдони ще понесе пълна отговорност?
Истината е, че този конфликт далеч надхвърли границите на Холивуд. Той повдига важни въпроси – за властта, границите, влиянието на славата и това как се използват каузи като прикритие за лични войни.
